<

Трите пътя към просветлението

 

 

 

Когато се вгледам в шарената черга на живота си, от гледната точка на настоящето разбирам, че всичко в него е било необходимо и съвършено. Всяка стъпка, в крайна сметка, ме е извеждала по-високо, макар че често стъпките са ми изглеждали по-скоро като пречки или болезнени преживявания. Всички успели и наистина щастливи хора, с които съм се срещал, потвърждават тази сигурност, че случайности просто няма. Те възприемат вселената като система, в която всичко си има цел, включително и така наречените случайности. Единодушни са, че всяка отделна случка ни извежда по-високо. Както казва Хенри Милър: „Светът не е създаден, за да слагаме ред в него, защото редът му е присъщ, а ние трябва да влезем в хармония с него.”

Започнете още сега да преосмисляте всичко, което сте преживели, като красив гоблен или като пътуване към по-висше съзнание. Един прост начин да го сторите е да си представите живота си като пътуване по три възходящи пътя.

 


1. ПРОСВЕТЛЕНИЕ ЧРЕЗ СТРАДАНИЕ.

 

Докато изминавате първия път, вие се учите посредством процес, който аз наричам просветление чрез страдание. В някакъв момент от живота, който няма нищо общо с възрастта ви, си задавате въпроса: „Защо аз?” тъй като ви се е случило нещо болезнено или тежко. Това може да бъде например нежелана раздяла – тогава прекарвате времето си в страдание и гадаене как и защо ви е сполетяло това нещастие. След време, когато се оправите, можете да погледнете назад и да кажете: „Сега знам защо трябваше да премина през тази раздяла” и вече ретроспективно проумявате, че преживяното ви е позволило да напреднете към друго ценно изживяване. Поглеждайки назад, разбирате, че е трябвало да изпитате болката, за да я надмогнете.

Така протича израстването при повечето хора: случват се събития, изживява се страдание и после се появява светлинка. Такива събития могат да се случат практически във всички области на живота: наркотична зависимост, разорение, болест, духовна празнота, уволнение, данъчни проблеми и какво ли не още. При този модел ученето се извършва чрез повторение на страданието и ретроспективното му осъзнаване. За някои хора този цикъл продължава цял живот. Те така и не стигат по-далеч от първия път и не познават по-висшето просветление. Те буквално прекарват живота си в страдание и след много години може и да прозрат (а може и да не прозрат), че едно събитие е било неоходимо и на времето е представлявало нещо като изпит. Не проумяват, че животът ни изпитва и ако не се учим от грешките си, сме обречени да ги повтаряме. Има хора, които прекарват живота си като непфсрекъснато си задават въпроса: „Защо, Господи? Защо това се случва точно с мен?” За хората от тази група истинската магия е недостъпна.

 

Image result for suffering

 

2. ПРОСВЕТЛЕНИЕ ЧРЕЗ ПОУКА.

 

Ако разпознаете проявленията на предишния модел в живота си, значи вероятно сте надраснали страданието като начин на учене и сте стигнали до просветлението чрез поука. На това ниво вече преставате да си задавате въпроса: „Защо аз, Господи?” и осъзнавате: „Няма нищо случайно и всичко, което ми се случва, е по някакъв начин необходимо, за да се придвижа една стъпка по-нататък.” Вместо да се питате: „Защо аз?” започвате да си задавате въпроса: „Каква полза мога да извлека от случилото се, дори сега да не разбирам защо става така?”
Това е промяна с изключително значение. Когато съсредоточите ума си върху поуката, която можете да извлечете от изживяното, той не може да се задържа върху мисли, водещи до страдание – мисли от рода на „Защо аз?” „Не е ли ужасно това?” и „Такъв лош късмет имам!” Мисловната промяна ви позволява да търсите резултата от преживяното и поуката от него. Вместо да се самосъжалявате, започвате да се учите. Питате се: „Как да предизвикам желания от мен изход от заболяването, което изживявам сега?” ми: „Какво мога да науча за себе си и колко сили мога да мобилизирам, за да се справя успешно с този проблем?”

Много хора прекарват по този втори път целия си живот. Те са надраснали страданието като начин на живот. Винаги се питат: „Какво ще последва?” Това са целеустремени хора, съсредоточаващи вниманието си върху конкретни амбиции, за чието осъществяване се трудят упорито. Те гледат на препятствията като на възможности. Животът, основан на поуката, е много по-добър от живота в страдание. Той носи съсредоточеше и ви мотивира да си поставяте все по-високи цели. В него практически няма място за страданието, породено от самосъжалението. За повечето хора, които живеят по този начин, това е най-високата степен, до която могат да достигнат. Те се стремят към някаква цел и когато я осъществят, търсят нови и по-високи резултати. Но това, което не достига в живота им, е възможността да изживеят истинската магия и способността да правят чудеса. За тази цел човек трябва да поеме третия път в това метафорично пътуване.

 

Image result for enlightenment

 

3. ПРОСВЕТЛЕНИЕ С ПОМОЩТА НА ЦЕЛТА.

„Нищо не помага на човека да преодолее или понесе трудностите така, както съзнанието за цел в живота.” Виктор Франкъл пише това сред безумието и ужасите на нацисткия концентрационен лагер „Аушвиц” по време на Втората световна война. Третият път, който ви насърчаваме да поемете, за да влезе истинската магия в живота ви, е да научите, че имате героична мисия, и да се заемете с изпълнението й. Този път аз наричам просветление с помощта на целта.

Всяко нещо във вселената има своето предназначение. Невидимият интелект, който протича целенасочено през всичко, протича и през вас. За да познаете истинската магия, трябва да осъществите сериозната промяна да търсите не поуката, а целта. За да постигнете това, трябва да погледнете на живота си от нова гледна точка. Опитайте за кратко този нов начин на мислене за себе си и вижте дали го усещате като смислен и правилен. Ако ви се струва абсурден и неважащ за вас, върнете се към ориентирания към поуката живот или към ученето чрез страдание.
Съсредоточете се върху целта.

 

Image result for enlightenment

 

Ето един от възможните начини да се съсредоточите върху целта. Първо осмислете понятието за вечност. Признавам, то обърква ума, но замислете се какво означава вечността. Няма начало, няма край – също като понятието за Бога, или природата, или вселената. Само че се отнася до времето. Докато размишлявате върху вечността, не забравяйте, че тръгвате от една физическа форма – вашето тяло, което е имало начало, ще има и край. Това физическо тяло може да мисли върху понятието за нещо, което не познава начало и край, но не може да го изпита пряко. Това е работа на ума. И все пак, понятието за вечност е нещо, което можете да приемете. Знаете, че няма място, където вселената свършва. Знаете, че има нещо, наречено живот, което е съществувало преди да бъдете заченати. Ако в тленното си тяло можете да си представите вечността, това трябва да се дължи на нещо у вас, което не е от физическо естество.

 

Опитайте се да си представите собствения си живот като в скоби във вечността. Скобите се отварят в момента на зачатието ви и се затварят със смъртта ви. Това, което е вътре в скобите, е вашият живот, обграден от нещо, наречено вечност. Това, което наричаме вечност, не може да се изпита физически, но по някакъв необясним начин съществува в ума. Има нещо незримо, което е неделима част от нас. Наречете го ум, мисли, съзнание, душа, Луиза – както щете. Няма значение с какво име го назовавате. Невидимата ви същност, онази част от вас, която е различна от физически сетивната ви същност, може да си представи вечността. Ако можете и най-бегло да приемете понятието за вечност, значи за вас то е реално. Ако можете да понесете мисълта за вечността, значи за вас тя е достъпна за изследване. А ако сте стигнали до там да смятате вечността или безкрайността за нещо, което е най-малкото любопитно, можете да из¬ползвате това любопитство, за да съсредоточите живота си върху една цел. Ето как става това.

 

Първо си припомнете, че всяко нещо има някакво предназначение и е част от съвършения интелект, който съставлява вселената. След това, тук и сега, независимо от възрастта си, се пренесете умствено десет години назад и вижте себе си на тогавашната възраст. Изследвайте мислите си по онова време, как сте се обличали, какви чувства сте изпитвали, от кого сте се възхищавали. Колко от онова, което сте преживели, е способствало да стигнете дотам, където сте днес? После се върнете още десет години по-назад и ще ви¬дите как и най-дребното, което сте преживели и научили, ви е отвеждало стъпка по стъпка по-нататък, за да стигнете там, където сте сега.

 

Ако сте откровени, ще установите, че всяко събитие в живота ви е било абсолютно необходимо, за да ви отведе една стъпка по-нататък и така – до този момент. Това психическо упражнение е много полезно за усвояване на умението за размишление и медитация. Накрая ще успеете да се върнете умствено до детството. Ще видите, че каквито и да са били някогашните ви преживявания, те са помогнали на тогавашния малък човек да порасне и в крайна сметка да стане възрастния човек, който сте днес. Не искам от вас да съдите, да харесвате или да не харесвате, да одобрявате или да не одобрявате. Просто разберете, че всичко преживяно е водело към следващото и ви е давало нещо, което е помагало или не е помагало за израстването ви. Тези преживявания са били необходими и затова са се случили. Съвсем ясно и просто е. Затова сте преминали през тях. После сте продължили с нови и нови преживявания, свързани с невидима нишка и водещи до това, което е сега. Може да сте страдали, може да сте извличали поуки, но преживяното си остава преживяно и нищо не може да го промени.

 

Image result for enlightenment

 

Връщайки се наум към детството, от гледната точка на настоящето, се вгледайте във всичко преживяно досега в живота ви, и в хубавото, и в лошото, в ужасното и в прекрасното, и ще започнете да осъзнавате, че през целия физически живот на човека протича някаква незрима свързваща сила. Някъде там има скрит смисъл и всяко събитие в живота ви по някакъв начин е свързано със следващото. Някой се е появил в живота ви уж случайно, запознал ви е с някой друг, който ви е отвел до нещо, променило целия ви живот. Разбирате, че без случайния непознат е нямало да срещнете партньора си за цял живот, или е нямало да се родят децата ви, или е нямало да попаднете в същото училище, или да се заемете с бизнеса, който се е превърнал във ваша съдба, и т.н. Дребни, привидно несвързани и незначителни събития, погледнати ретроспективно, се оказват решаващи за това да се озовете в настоящия момент и да четете тези редове.

 

Пътувайки наум, можете да се върнете чак до ранното си детство, до самото начало на живота си. С разума си знаете, че е имало един миг, една кратка частица време, когато сте били заченати. Като не забравяте двете най-важни части на упражнението, че вечността е понятие, върху което можете да размишлявате в тленното си тяло и че вселената е целесъобразна и съвършена, представете си мига – точно преди зачатието, когато още сте били част от вечността, точно преди да се отворят скобите. Трябва да е имало такъв момент, когато, поради някаква причина, вие сте дошли от онова, което наричаме нищо (където няма граници, правила и форми). Въпросът, който искам да ви задам, е: Защо? Защо от безформието сте възникнали като човешко тяло, което трябва да живее известно време и после отново да се върне към вечността и безформието?

 

Човек може цял ден да размишлява за целта на това пътуване. Някои смятат, че сами са направили избора да влязат във физическия свят на границите и формите. Други виждат в това Божията воля. Трети го отдават на някаква чудовищна, безсмислена случайност -просто космическо съвпадение. В каквото и да изберете да вярвате, знаете, че това се е случило. Аз смятам, че присъствието ви в света на формите е свързано с велика мисия и че вие мовжте да я откриете и да започнете да мислите, чувствате и действате в съгласие с нея.
Аз, Уейн Дайър, се върнах назад в медитациите си и открих защо съм се появил в света на формите, защо съм бил заченат през 1939 г. На мен това ми се струва съвсем ясно. Попитах Бога (онази незрима част от нас – както и да я наричате) и получих отговор. Аз съм наясно с важната си мисия. Приемам, че през 1940 г. съм се родил, за да осъществя определени неща и че всичко, което се е случило в живота ми от зачатието насам, ме е водило към тази цел. Вярвам, че съм имал и още притежавам способността да живея в хармония с този съвършен ред и когато не съм го правил, това също е било поради определена причина.

Моята цел ми бе разкрита ясно в процеса на молитви и медитация. За мен няма никакво значение какво мислят другите за действията ми, насочени към моята цел в живота. Знанието, което притежавам, ми е било разкрито възможно най-ясно и дълбоко. Моята цел е да давам, да служа, да способствам за мира и благоденствието и да изпитвам безрезервна любов към всички. Уила Кейтър обобщава това, за което говоря, така:

„Където има голяма любов, винаги има чудеса. Чудесата са не толкова в лицата, в гласовете или в идваща отдалеч целебна сила, а в изострените ни възприятия – за миг виждаме с очите си и чуваме с ушите си нещо, което неизменно е около нас.”
Да, има нещо, което е неизменно около нас.

 

Когато се съсредоточим върху целта си в живота, като се взрем дълбоко в себе си и открием, че целта е свързана с безрезервната любов и служба, с установяването на връзка с нещо, което винаги е около нас -това променя коренно светогледа ни. Оттам до чудесата остава само една стъпка. Страданието намалява осезаемо, защото преставаме да поставяме ударението върху въпроса: „Защо аз?” Разбираме, че това, което изживяваме, е необходимо и ценно по начин, който в момента вероятно не разбираме. Въпреки това го приемаме. Ако трябва кратко да дефинирам просветлението, бих казал, че то е „спокойното приемане на това, което е”. Без да съдим, без да се ядосваме или сърдим, без враждебност или угризения, а със спокойна готовност да го приемем, вместо да се борим с него.

 

Източник:  Книгата “Истинска магия” на Уейн Дайер