Истината за кармата

Няма как да отречем, че една от най – модерните думи напоследък е “карма”. “Да знаеш човек, това е карма!” Виждаш бившата си приятелка на улицата и “хоп” осеня те идея да й предложиш брак! Само защото тя е застанала пред магазина за булчински рокли. Тя доволно приема и двамата заживявате "happily ever after". Поне докато кармата не реши друго…

Между другото това е истинска история! Няма да споменавам имена, но ще кажа, че те все още са заедно. Чудя се, какво се крие зад тази мистична дума “карма”? Да видим някои съвременни интерпретации:

Кармата е най-сладкото отмъщение! 

И още по-конкретно! Кармата е кофти удар в лицето! Но заслужен!

И така…

Оставам с впечатлението, че кармата е нещо, което ще свърши работата вместо мен. Какво е това нещо обаче? Съдба ли е? Бог ли е? Някаква древна сила, която бие, удря, отмъщава вместо хората?

Не става ясно…

И понеже обичам да търся, да ровя, да се връщам към старите източници на знание, решавам да НЕ се доверявам повече на нещата в Интернет и да изровя някоя стара книжка…

За моя радост намирам най-подходящата! 

Ясно е, че думата “карма” е част от духовната традиция на Изтока. Тя достига до нас подобно на думата “йога” и точно като нея е трудно да бъде дефинирана еднозначно. Интерпретациите са много и повечето са повърхностни, непълни или изкривени.

Знаем, че думата “карма” означава действие, дело или дейност. Но кой действа? Аз ли? Някаква външна сила ли? Съдбата? Бог? Знаем, че кармата е свързана с духовния принцип за причината и следствието.

Всички сме чували поговорките:

„Каквото почукало – това се обадило“
„На каквото си постелиш – на това ще легнеш“ 
„Каквото посееш – това ще пожънеш“

Знаем и закона на Нютон:

„Всяко действие има своето противодействие”

И някак интуитивно се досещаме, че кармата не е някаква външна сила, не е съдба или природна стихия, не е бог или небесен владетел. Кармата е моето действие, моето дело, моята дейност! Аз съм носител на собствената ми карма! Никой друг! Аз нося отговорност и никой друг. Няма съдба, бог или природна стихия, която да действа вместо мен. Моето щастие или нещастие, добруване или нищета, зависят от мен. И тук няма как да не направим аналогия с християнството. Това, което притежава само човек, нито ангелите, нито животните имат, е свободна воля! Бог ни е дарил със свободна воля, способността сами да вземаме решения. Нито той, нито някаква съдба предопределят живота ни. Ето какво се казва в Библията: Бог е създал хората по свой образ и подобие. За разлика от животните, които се ръководят главно от инстинкти, ние подобно на своя Създател можем да проявяваме качества като любов и справедливост. И също като Създателя си имаме свободна воля.

В Библията е казано:

„Каквото посее човек, това ще пожъне, който сее в плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее в духа си, от духа си ще пожъне вечен живот „

Става ясно, че това което носим в своето сърце, то ще бъде и нашата награда, за добро или лошо. Нека си припомним думите на Иисус, „ако човек си спомни, че брат му има нещо против него, е длъжен да се помири с него!" 

Това означава, че кармата може да бъде пречистена във всеки един момент, стига да имаме силна вяра и мотивация за духовен растеж. Не бива да позволяваме кармата да се увеличава, не бива лошите мисли да създават лоши постъпки. В своите наставления Христос казва: 

“ Не съдете, за да не бъдете съдени, защото с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“.

Много ми харесват и думите на Джорджия Николова, които са в унисон с казаното: 

„Законът за свободната воля е най-тясно свързан с този за кармата. Ако нарушаваме свободната воля на когото и каквото и да било, после имаме карма. Когато знаем, че всеки човек има свободна воля и започнем да я уважаваме, да я имаме за по-важна от нашата, тогава започваме да я изчистваме. “

И се връщаме към кармата…

Чували сте, че:

Доброто намерение и добрата постъпка са причина за добрата карма, която се проявява като бъдещо щастие, докато лошата умисъл и лошата постъпка са причина за лоша карма, която се проявява като бъдещо страдание. 

Мисля, че вече стана ясно, какво е кармата и какво не е. 

Но още по-хубаво е да се докоснем до първоизточника. Според историческите данни, в религията се говори за закона на карма преди повече от 5 000 години, но за първи път той се представя в традицията на будизма.

Според будистите карма е действие, което непрекъснато поражда ответна реакция. Ще си позволя да ви запозная с част от прочутата Бенареска проповед. Тук Буда въвежда основните принципи на своето учение. Много е важно да знаем, че будизма е път на опита. Именно това прави учението на Буда безценно и уникално. 

Бенареската проповед, или “Сутрата за задвижване колелото на учението” 
“Дхармачакра-правартана-сутра”
Учението на Буда

“След това Възвишения казал на групата от петима монаси: “О, монаси, човек, който се е отрекъл от света, не може да е обвързан към следните две крайности. Кои две? Относно страстите – отдаването на удоволствието от страстите, което е долно, низко, мирско, недостойно за благородния и не води към целта, и отдаването на самоизтезанието, което е болезнено, недостойно за благородния и не води към целта. Без да следва тези две крайности, монаси, Съвършения е познал средния път, който поражда откровения и поражда знание, и който води до успокоение, до прозрение, до просветление, до угасване на нирвана. Какъв, о, монаси, е този среден път, който е познал Съвършения? Това е благородният осемчленен път, а именно – правилен възглед, правилно мислене, правилна реч, правилно действие, правилен живот, правилен стремеж, правилна бдителност и правилно съсредоточаване…
…Ето по-нататък, о, монаси, благородната истина за страданието. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание, да бъдеш съединен с нелюбимото е страдание, да бъдеш разделен с любимото е страдание, да желаеш нещо и да не го постигнеш – това също е страдание, накратко петте групи на привързването са страдание. 
Ето по-нататък , о, монаси, благородната истина за възникването на страданието. Жаждата – тршна е тази, която води до прераждане, която, съпровождана от наслади и страсти, се харесва тук и там, а именно жаждата за страсти, жаждата за възникване, жаждата за унищожение води до възникването на страданието. “

Да обобщим:

1. Всичко е страдание: раждането, скръбта, желанието, мъката, отчаянието, болестите, смъртта… 
2. Това страдание има своята причина: това е пратитя – самутпада. Страданието има причина.  Цялото съществуване е обвързано в причинно – следствена връзка.
3. Прекратяване на страданието. Как? Ясно е, че страданието зависи от някои условия. Ако се отстранят условията, пораждащи страданието, то ще се прекрати и самото страдание.  Тук е важно да кажем, че Буда ясно посочва, че има два рода човешки постъпки: едните се извършват под влиянието на привързаността, омразата и заслепението /рага, двеша, моха/, а другите – без тяхното влияние. Постъпките от първия род, пораждат семената на кармата. Постъпките от втория род, извършвани с разбирането за истинската природа на вселената, са лишени от привързаност, те не пораждат карма и прераждане. 
4. Пътят към освобождението от страданието е аштангика – марга /осемстепенния път/. Този правилен възглед, правилно мислене, правилна реч, правилно действие, правилен живот, правилен стремеж, правилна бдителност и правилно съсредоточаване.

Това са “четирите благородни истини  за страданието“/ чатвари аря-сатяни/, които Буда формулира. В заключение можем да кажем, че кармата не е наказание, не е страшна сила, не е лош късмет или страшна съдба…

За мен лично всичко: осъзнаването на кармичните закони, запознаването с четирите благородни истини, осморният път е безценен дар, който ме кара да работя върху себе си, да търся и подкрепям доброто и не на последно място да осъзнавам, че съм част от цялото.

Една малка прашинка в безкрайната синева…