Виж сертификат

Създаден по древна Индийска рецепта. Известен в Аюрведа като един от най-мощните натурални лекове и естествени имуностимуланти от векове. Биосертифициран продукт. 100% натурални съставки.


Съставки

Продукт с изцяло естествени, природни и натурални съставки.


Грешен имейл
Благодарим ти за доверието!
На посоченият имейл ще получиш повече информация за закупуване на продукта.
Искам мед

Вече 19794 поръчаха. Вземи и ти!

Обратно към публикации Обратно към рецепти

Отново тези белтъци!

15 минути за четене

Андоново 15 минути за четене

Отново тези белтъци

В много от източниците в интернет е изложена информация неподплатена с реални факти и изследвания. Често това по-скоро води до объркване на читателя, от колкото отваряне на нови хоризонти. Нашата мисия е именно такава – да даваме достоверна и полезна информация на читателите си.

Затова днес бихме искали да поговорим на тема, доста разпространена, но и свързана с доста митове – белтъците.

В текста  ще откриете твърдения, подкрепени с данни, идващи от различни изследвания, цитирани в края на статията.


Какво са белтъците?

Тази комбинация от молекули е отговорна за изключително процеси като изграждането на съединителна тъкан, кости, сухожилия, стави, мускули, вътрешни органи, кожа, коса и жизнено важни функции на тялото. Белтъкът е съставна част от всяка една клетка. Нещо повече – единственото по-изобилно вещество в тялото е водата.

Ние не можем да синтезираме белтъци, затова хранителният ни режим е от изключителна важност. Белтъците не могат да живеят дълго в тялото ни. Те или се изгарят, или се превръщат в мазнини. Съставени са от аминокиселини, като те биват 2 вида – заменими и незаменими. Първите се наричат така, тъй като тялото ни има способността само да компилира. Незаменимите обаче получаваме единствено чрез храната.

Растителни или животински белтъци?

Общоприето е, че месото е най-добрият източник на белтъци. Ако погледнем голямата картинка обаче ще осъзнаем, че всички витамини в природата идват от почвата или слънцето.

Огромно изследване проведено, не от кого да е, а от Харвардския университет, в което са включени над 30 000 месоядни и 20 000 вегетарианци ясно показва, че независимо с какво се храним, всички успяваме да си набавим много над средната дневна норма  необходими белтъци. Едва 3% от изследваните не успяват да достигнат минимума от 42 грама на ден. [1]

Освен, че има депа и непрекъснато самото то рaзгражда, разпределя и сглобява нови, тялото ни получава протеини от всякъде – дори и от микроорганизмите, които обитават нашия храносмилателен тракт, когато умират и лизират(разграждат). Ако не получавате достатъчно количество белтъци, това най-вероятно означава, че просто не се храните достатъчно.

 

Малко любопитни факти за тялото ни

Реално всичко, с което се храним съдържа белтъци. Без желатина. Стига да се храним разнообразно, снабавянето с белтъци не е никакъв проблем. Оказва се и че нашето тяло съвсем не е глупаво. То поддържа депа от свободни аминокиселини, които могат да бъдат използвани за извършване на всички допълващи процеси.

Какво означава това? 

Аминокиселините биват складирани, „изчакващи“ нови „постъпления“, след което биват преобразувани в протеините, от които имаме нужда, без значение с какво се храним. Така тялото ни играе допълваща функция. Благодарение на нея няма нужда да приемаме всички 9  вида незаменими аминокиселини при всяко хранене или дори ежедневно, тъй като средната продължителност на живота на белтъка в свободна форма е около 2 дни. Тоест никакво значение няма дали ще си набавим всички 9 белтъка в едно хранене, че дори и в един ден.

Освен това белтъците, както предполагам се досещате, не се приемат „изолирано“. Заедно с тях в организма ни „влизат“ множество други вещества като мазнини например. За тялото няма особено значение от къде набавя белтъци – дали източникът ще бъде от животински или растителен произход, но качеството и количеството на всички тези вещества в протеиновия пакет може сериозно да повлияе на дългосрочното ни здраве.

До тук добре. Вече знаем, че растителните протеини са също толкова добри, колкото и животинските. Дори, може би по-добри?

Какво толкова им има на животинските протеини?

Животинските белтъци определено имат своите плюсове. Един от тях например е тяхната пълнота. Много важно е обаче да знаем, че те имат много сериозен негативен ефект върху тялото ни. И веднага даваме следния пример. При храносмилане между 5% и 34% от погълнатата храна – растителна или животинска – остава непреработена от стомаха ни. Като резултат в червата започват да се развиват процеси на гниене, които биха могли да доведат до много здравословни последствия. При процеса на разлагане на животинските протеини нещата стават сериозни – образува се яйчен газ и амоняк. В резултат на тези натрупвания в тялото започват да се развиват катаклизми, които са първоизточници за следните състояния:

  • увеличение на вирусните инфекции
  • промени при синтеза на нуклеиновата киселина
  • растежът на ракови клетки върху неракови такива [2]

Растителните белтъци от друга страна имат единствено обратния ефект – детоксикация. Консумацията им в рамките само на седмица и съответно отсъствието на животински такива, намалява драстично количествата на амоняк в тялото, за което отново за щастие учените са се постарали да направят необходимите изследвания. [3]

 

А бодибилдърите?

Чудесен въпрос. Поредният мит свързан с месото и големите количества белтъци необходими за да се напомпате бива разбит от хилядите, вече известни, веган бодибилдъри.

Германецът от арменски произход Патрик Бабоумян държи редица световни рекорди и продължава да ги подобрява дори след като преминава на изцяло растителна диета. Ето какво казва той за себе си:

Обръщам се към всички, които смятат, че имат нужда от животински продукти, за да бъдат силни и здрави. Почти две готини от както съм веган се чувствам по-силен от всякога. Изобщо не обръщайте внимание на всички тези диетолози самозванци, или на месната и млечната индустрия, че имате нужда от животинските продукти, за да си набавяте достатъчно протеини. Има предостатъчно източници на растителни белтъци и тялото ви ще ви бъде безкрайно благодарно, за това че сте престанали да го храните с мъртва храна. Станете вегани и усетете силата!

Има и още…

Според последни проучвания през последните години процентът на хора с бъбречни проблеми нараства значително. [4] В наши дни един на 8 има бъбречни проблеми. Много от нас дори не са наясно с това. Хранителна диета, която е комбинация от прием на високи количества месо, сладки изделия и напитки причинява намаляване на бъбречната функция [5], повишава хранителните киселини в тялото, което води до редица негативни ефекти. Тук отново растителните протеини бият – те съумяват да запазят равновесието в тялото при консумация.[6]

Чрез използването на индексиращи системи за оценяване на цялостното качество на хранителните модели се доказва, че режим изцяло основан на растителни белтъци е най-здравословният начин на хранене. [7]  Друго такова пък доказва, че консумацията на броколи активира специфични вторични ензими в тялото, които играят ключовата роля да неутрализират зловредни съединения, попаднали в тялото ни.[8]

Да, но нещата не са толкова прости. Оказва се, че този неутрализиращ ензим също може да бъде неотрализиран.  Можете отново да се досетите чия е отговорността въпросният да бъде отново активиран – животинските белтъци[3]. Едва седмица без животински продукти обаче и нивата на зловредният ензим намаляват почти на половина.

 

Заключението от всичко до тук би могло да бъде само едно.

Разнообразието и богатството от аминокиселините, така важни за растежа и правилното функциониране на нашето тяло, могат да бъдат открити еднакво лесно, както в растителните, така и в животинските храни, с тази малка разлика, че в растителните няма странични ефекти.

Ще завършим с това – тялото ви, е вашият дом. Бъдете грижливи.

Източници:

  1. Nico S. Rizzo, corresponding author Karen Jaceldo-Siegl, Joan Sabate, and Gary E. Fraser Nutrient Profiles of Vegetarian and Non Vegetarian Dietary Patterns
  2. O’Keefe SJ, Ou J, Aufreiter S, O’Connor D, Sharma S, Sepulveda J, Fukuwatari T, Shibata K, Mawhinney T. Products of the colonic microbiota mediate the effects of diet on colon cancer risk.
  3. Ling WH, Hänninen O Shifting from a conventional diet to an uncooked vegan diet reversibly alters fecal hydrolytic activities in humans.
  4. Murray CJ1, Atkinson C, Bhalla K The state of US health, 1990-2010: burden of diseases, injuries, and risk factors
  5. Odermatt A The Western-style diet: a major risk factor for impaired kidney function and chronic kidney disease.
  6. Kontessis P, Jones S, Dodds R, Trevisan R, Nosadini R, Fioretto P, Borsato M, Sacerdoti D, Viberti G Renal, metabolic and hormonal responses to ingestion of animal and vegetable proteins.
  7. Clarys P, Deliens T, Huybrechts I, Deriemaeker P, Vanaelst B, De Keyzer W, Hebbelinck M, Mullie P Comparison of nutritional quality of the vegan, vegetarian, semi-vegetarian, pesco-vegetarian and omnivorous diet.
  8. Tephly TR, Burchell B. UDP-glucuronosyltransferases: a family of detoxifying enzymes.
  9. Great Vegan Athletes – Patrik Baboumian

Коментари

Задължително поле
Грешен имейл
Задължително поле


Свързанипубликации

купи Златен мед, сега

купи

Искам Златен мед.

Искам

Бисквитки

За да ви предложим най-доброто преживяване в Андоново.com, ние използваме бисквитки.

Приемам