В интернет има много таблици за алкално-киселинния баланс. Информацията в тях често се различава чувствително. Често таблицата на д-р Йанг се цитира като най-точна за определяне на pH на храните в тяхното сурово им състояние. Но да разгледаме това в детайли и до каква степен дадена храна сама по себе си има контрол над този сложен механизъм за регулиране на вътрешната ни среда.
Пътят на храната в нашето тяло
Нека първо проследим пътя на храната след като тя попадне в стомаха ни. В момента, в който храната попадне в него, той отделя така наречената стомашна киселина с pH между 1,5 и 3,5. [1] Тази висока киселинност е необходима поради редица причини, в това число да се разкъсат пептидните връзки на белтъчините и да се унищожат всякакви микроогранизми, които са попаднали чрез храната в стомаха ни. Забележете, че именно киселинната среда убива патогените, а не алкалната. Това е и причината кожата и косата ни да има леко киселинно pH - те играят ролята на бариера, която да спира бактериите от външната среда.[6]
След обработката в стомаха храната се е превърнала в силно киселинна маса. За да продължи усвояването й, тялото я изпраща от стомаха към дванадесетопръстника - началото на тънките черва. И ето тук става нещо интересно. Панкреасът отделя бикарбонат (HCO3) и го изпраща в дванадесетопръстника , за да неутрализира високата киселинност. [2],[3],[4]. Това означава, че няма почти никакво значение дали сте яли най-алкалната, или най-киселинната храна - и двете отиват в стомаха, биват окислени и на излизане оттам киселинността им се неутрализира.
Разликата между различните храни се изразява в това, че киселинната среда, необходима за смилането на някои от тях (например месото), е по-висока от тази, необходима за преработката на други (зеленчуците например). Това кара панкреаса да работи повече, ако се храним с повече месо, но в никакъв случай не допринася директно за по-алкална или киселинна среда в организма ни. Това до което води консумацията на вредни храни е отслабване на буферните механизми за поддържане на оптималният баланс в тялото ни. Причината за това, обаче е комплексните биохимични процеси, които протичат в тялото ни, а не един изолиран показател.
Както виждате от информацията по-горе и ресурсите по-долу с които можете и сами да се запознаете, храненето само с алкални храни или поддържането на определен "баланс" на подобни храни не е точно това, което много специалисти и диетолози представят. В никакъв случай това не означава, че храните в киселинния край на таблицата са полезни, дори напротив. Това което е важно тук е, че за да постигне своя баланс тялото има нужда от качествена и сурова храна. На повечето таблици тя е посочено именно като алкална, но има и таблици, където това не е точно така, което води хората до заблуда, че например сушените плодове са киселинни.
Раковите клетки са не по-малко алкални от идентичните им здрави такива
Разпространено е схващането, че заболяванията се дължат главно на нарушаване на pH баланса в посока киселинност. Джеймс Слоун обаче цитира изследвания, според които раковите клетки се размножават много по-добре в алкална, отколкото в киселинна среда. Вътрешната среда на раковите клетки не е киселинна. Дълго време се е смятало, че раковите клетки произвеждат млечна киселина, докато те всъщност произвеждат лактат, който е естер на млечната киселина, но е алкален.
На фигурата можете да видите и резултатите от проведеното през 1991 г. изследване, измерващо pH нивата на различните туморни клетки.
Редица други здравословни проблеми също се дължат на алкализиране на средата – напр.
(кандида, херпес, стомашни киселини, проблеми, произтичащи от неразграждане на протеините). На тях можем да отделим внимание в някоя от следващите ни статии.
Тялото ни има много pH-та
Важно също е да споменем, че тялото има множество системи и всяка една от тях има своето различно и оптимално pH. Едни са киселинни, други алкални и то най-добре знае коя система в каква среда да поддържа алкална, или киселинна. [6]
Разбира се, освен многото системи, тялото ни има и много методи за поддържане и буфериране на този баланс. Най-основният е чрез дишането. При учестяване на дишането нивата на въглероден диоксид в тялото ни намаляват, което води до алкализация. Хипервентилацията води до така наречената респираторна алкализация. А така често споменаваната деминерализация на костите с цел постигане на въпросният баланс е абсолютната последна алтернатива на тялото. Преди да стигне до там, тялото ни има много други методи като отделянето на водородни йони от бъбреците, въглеродна киселина и бикарбонат в кръвната плазма и други, казва медицинският експерт Джеимс Слоун.
Тялото ни има изключително прецизни сензори за следене на алкалността в различните тъкани, органи и системи и ние не можем да влияем върху това пряко. То само определя оптималния баланс и го поддържа чрез всички налични за него средства. За да се стигне до промяна pH на кръвта, урината или кожата си, системите пддържащи този баланс в тялото ни, трябва да са сериозно увредени. Когато тялото ни е задръстено, замърсено с отрови, болно или слабо можем да очакваме нарушения в нивата на pH и неправилно функциониране на буферните ни системи.
Обобщение
В повечето таблици храните в алкалният край са здравословни и полезни за нас, а храните в киселинния край вредни и болестотворни. Не при всички е така, обаче. Има таблици в които ябълките, пъпеша гроздето и сушените плодове са поставени в киселинния край - това не е редно. Редовната консумация на киселинни храни в действителност може да доведе до понижаване на pH на определени системи в тялото ни, но това е дълъг и сложен биохимичен процес и не би могъл да се изолира като едно обикновено число. Освен това, никой не може да каже с точност, че консумацията на броколи и кейл ще ни даде pH от 7 (на коя среда?), а консумацията на ориз и гъби ще направи pH-то (на коя среда?) 4.
Коя храна е добра за нас?
Притесненията по поддържането на подходящо pH чрез балансиране на количеството киселинна и алкална храна, която поемате, са излишни. По-важно е да се фокусираме върху качеството на тази храна. Качествена е храната, която осигурява на тялото достатъчно ресурси (микроелементи, витамини и др.) за поддържане на биохимичните телесни процеси. Храната, която е преминала през индустриална преработка, рафиниране, дълго транспортиране.... е лишена от голяма част от тях и доставя на тялото главно въглехидрати, сол и мазнини, принуждавайки го в дългосрочен план да прибягва до компенсаторни буферни механизми. Ето защо важно остава винаги следното – да се храните с чиста, натурална, жива и сезонна храна.
[1] Wikipedia - Gastric acid
[2] Berne & Levy, Principles of Physiology
[3] Wikipedia - Bicarbonate
[4] New World Encyclopedia - Pancreas
[5] Wikipedia - Buffer Solution
[6] The Alkaline Myth & Hype- The Acid-Alkaline Truth Exposed
[7] Br J Cancer. 1991 Sep; 64(3): 425–427. Are cancer cells acidic?
Коментари