Обновена 07.02.2015: След публикацията на статията до нас достигна нова информация по темата и с нея искаме да допълним темата и да дадем по-голяма яснота на хората.
Какво са оксалатите?
Оксалатите са вещества, които се съдържат в множество растения и причиняват възпаления и болка в организмите които ги консумират. Може да се каже, че са тяхната отбранителна система.
Човешкото тяло успява да се справи с една голяма част от съществуващите оксалати. Щом бъдат засечени в тънките черва, тялото изпраща калций, цинк и магнезий, които се свързват с тях, за да бъдат отведени от системата.
Освен по горният начин в тялото ни, съществуват така наречените oxalobacter formigenes. Това са бактерии обитаващи дебелото черво, които разграждат оксалатите и така не позволяват те да се абсорбират обратно в тялото, където да се наложи бъбреците да ги изхвърлят чрез урината.
Какво показват научните изследвания?
Хипотезата на учените е, че употребата на антибиотици, дори по-леки лекарства, унищожава O. formigenes.[4] Това води до покачване на нивата на оксалати в тялото, което е предпоставка за образуване на камъни в бъбреците.[5]
В изследване от 2003 става ясна и пряката връзка между нивата на O. formigenes на хора, които са имали камъни в бъбреците (ниски) и тези, които не са имали подобни проблеми (високи).[6]
А не е ли възможно да вземем едно магическо хапче и да възстановим загубените полезни бактерии? Макар да е малко вероятно има компании, които работят в тази посока. Една от тях е OxThera, която има продукт, който те твърдят, че е извлек на бактерията. Това колко ефективен е той остава въпрос с отворен край.
ПРЕПОРЪКИ
Нашето заключение на база материалът по долу, който е първоначалната публикация и материалът по-горе, който е обновената информация е следното:
Консумацията на култури съдържащи оксалати (спанак, магданоз, бобови култури, ядки, кафе и др.[7]) няма да навреди на един здрав и неотровен организъм.
Болните, хората със слаб имунитет и тези образували вече веднъж камъни в бъбреците трябва сериозно да ограничат приема на тези култури, докато не предприемат по-сериозни мерки да оздравят организма си.
Хората по средата е добре да консумират тези продукти в умерени количества без да прекаляват, за да не наклонят баланса в полза на оксалатите и да провокират обратна реакция в тялото си.
И най-вече - ако чувате тялото си - слушайте го!
Друга гледна точка
Според д-р Норман Уокър органичната оксалова киселина е един от важните елементи, необходими за поддържане на тонуса и стимулиране на перисталтиката.
Около 85% от всички камъни в бъбреците съдържат калциеви соли, калциев оксалат и калциев фосфат. Звучи логично да свържете калциевият оксалат с високите нива на оксаловата киселина в някои храни.
Според едно от най-големите такива проведено в Бостън са били изследвани над 240 000 дши в продължение на 44 години и заключението на учените е че "не е намерена връзка между приема на оксалова киселина и риск от камъни в бъбреците". Това обаче еепидемиологичното проучване, а те не винаги са така прецизни, затова имайте едно на ум.
А ето какво споделя д-р Норман Уокър в своята книга "Лечебни сурови плодови и зеленчукови сокове". Той отделя цяла глава на темата, защото я счита за доста важна.
# ОКСАЛОВАТА КИСЕЛИНА е един от важните елементи, необходими за поддържане на тонуса и стимулиращо перисталтиката. Живата храна – това е храна, съдържаща живи органични атоми и ензими, съдържащи се само в суровата храна.
В първите глави този въпрос беше поставен и беше изтъкната важността на съотношението на органични и неорганични атоми в нашата храна. Тук въпросът се поставя за оксаловата киселина. Когато храната е сурова, била тя в цялостна форма или само във вид на сок, всеки атом на такава храна е в живо състояние -ОРГАНИЧЕСКО и изобилствува с ензими. Затова оксаловата киселина в нашите сурови зеленчуци и в техните сокове е органична и поради това е и полезна, а и необходима за физиологичните функции на нашия организъм.
Трябва да кажа, че оксаловата киселина, когато е във варено състояние или някаква друга обработка на храната е определено мъртва – НЕОРГАНИЧНА, и като такава не само е вредна, но и разрушителна. Оксаловата киселина се съединява с калция. Ако тези две вещества са органични, то това съединение е полезно и конструктивно, тъй като оксаловата киселина способства за усвояването на калция, като в това време стимулира перисталтичната функция на организма.
Но когато чрез варене и обработване, съдържащата се в храната оксалова киселина, става НЕОРГАНИЧНА, то тази киселина образува съединение с калция, съдържащ се в другата храна, употребена съвместно, унищожавайки хранителната ценност на необходими за организма вещества – това предизвиква сериозен недостиг на калций, а следователно и разрушаване на костната тъкан. Ето защо не трябва да се яде в никакъв случай варен или консервиран спанак. А що се отнася до самата оксалова киселина, то тя, превръщайки се в неорганична /чрез варене и други обработки/, често образува неорганични кристали от оксалова киселина в бъбреците.
Необходимо е да отбележа, че минерални вещества в нашата храна, като например желязото, често не могат да бъдат напълно усвоени от организма ако са неорганични, поради варенето на храната и същевременно се препятствува за използването на другите елементи поради химическо въздействие или някакво друго. Така желязото, когато се приема чрез суровия спаначен сок, може да бъде използувано стопроцентово, докато във варено състояние може само да се използува една пета, дори по-малко.
Затова трябва да се помни, че оксаловата киселина е ценен продукт за нашето здраве и ние трябва да я ползваме ежедневно във вид на прясно приготвени сокове от зеленчуци, които я съдържат, като през това време вашата храна се допълва със сурови зеленчуци във вид на салати.
Оксаловата киселина се съдържа в най-голямо количество в органичен вид в пресния спанак, в листата на цвеклото, на ряпата, на синапа, в зелето и широколистния френски киселец.
Според Виктория Бутенко пък, автор, изследовател и експерт по суровите храни, чиито книги и лекции са помогнали на хиляди хора е публикувала изключително изчерпателен мета-анализ на своята страница цитирайки 21 източника с конкретни факти и научни изследвания за това как оксаловата киселина в зелените сурови храни напълно безвредна и няма никаква връзка с въпросните злокачествени образувания.
Източници:
[1] „Лечебни сурови плодови и зеленчукови сокове“ д-р Н. Уокър
[2] E. Taylor, G. Curhan, “Oxalate Intake and the Risk for Nephrolithiasis.” The Journal of the American Society of Nephrology, Jul. 2007, Channing Laboratory, Brigham and Women’s Hospital, Boston, MA USA.
[3] Оксаловата киселина и зелените смутита: Виктория Бутенко
[4] Argenzio, R. A., J. A. Liacos, and M. J. Allison. 1988. Intestinal oxalate-degrading bacteria reduce oxalate absorption and toxicity in guinea-pigs. J. Nutr. 118:787-792.
[5] Duncan, S.H., Richardson, A.J., Kaul, P., Holmes, R.P., Allison, M.J., Stewart, C.S. (2002) Oxalobacter formigenes and its potential role in human health. Appl. Environ. Microbiol. 68, 3841–3847.
[6] Troxel SA, Sidhu H, Kaul P et al. Intestinal Oxalobacter formigenes colonization in calcium oxalate stone formers and its relation to urinary oxalate. J Endourol 2003; 17: 173–176.
[7] Списък на избрани храни и тяхното съдържание на оксалтова киселина според USDA базата данни [Oxalic Acid Content of Selected Vegetables]
Коментари