Виж сертификат

Създаден по древна Индийска рецепта. Известен в Аюрведа като един от най-мощните натурални лекове и естествени имуностимуланти от векове. Биосертифициран продукт. 100% натурални съставки.


Съставки

Продукт с изцяло естествени, природни и натурални съставки.


Грешен имейл
Благодарим ти за доверието!
На посоченият имейл ще получиш повече информация за закупуване на продукта.
Искам мед

Вече 7736 поръчаха. Вземи и ти!

Обратно към публикации Обратно към рецепти

Тежките метали: Тихата смърт

20 минути за четене

Виктория Иванова 20 минути за четене

Тежките метали: Тихата смърт

Тежки Метали ПочваOказва се, че днес сме изложени на едни от най-високите нива в историята на човечеството на олово, живак, арсен, алуминий, кадмий, бром и др. Защо това трябва да звучи притеснително ли? Проучването, което направихме показа, че тежките метали са сред основните причини за болестите, застаряването, дори и генетичните дефекти.  Учените продължават да изследват и изучават механизма, чрез който те предизвикват токсично въздействие върху живата материя, но едно е сигурно – вредата е сериозна.

Какво обаче представляват тежките метали и какво значение имат за нашия живот? Дали все пак има начини да намалим влиянието им върху нас, дори и ако сме изложени на въздействието им. Тези и други въпроси ще разгледаме по-долу в темата, за да сглобим пъзела наречен “Тежки метали”.

Тежки метали

Тежките метали обикновено се наричат тези метали, които притежават специфична плътност над 5 g / cm3 и оказват неблагоприятно влияние върху околната среда и живите организми. Някои от тях (мед, цинк, хром и др.)  са типични за поддържането на различни биохимични и физиологични функции в живите организми, когато са в много ниски концентрации. Превишавайки ги обаче, те стават наистина токсични. А други като напр. живак, олово, кадмий не ни дават нищо полезно, нямат никаква функция в организма. Има и по-леки метали отново с токсично въздействие (алуминий). Като цяло терминът “тежки метали” се използва за метали и полуметали с потенциал за токсичност.

Токсичността, за която говорим, всъщност идва от свойството на тежките метали с течение на времето да се окисляват и да убиват околните клетки. С други думи те отравят тялото, увреждат мозъка, нервната система, черния дроб и други жизненоважни органи. И по-лошото е, че се промъкват незабелязано без да имаме ни най-малка представа, натрупват се с времето и в крайна сметка имат фатални последствия за нас.

Какво ни причиняват тежките метали?

Интоксикацията може да е причина за различни необясними симптоми и заболявания, най-честите сред които са:

  •    Хронична умора
  •    Затлъстяване
  •    Отслабване или загубване на паметта
  •    Нарушена концентрация
  •    Автоимунни заболявания
  •    Неврологични и когнитивни разстройства
  •    Ставни и мускулни болки
  •    Променливи настроения
  •    Тревожност

Какво е разпространението на тежките метали?

ЧервилоТе се срещат в заобикалящата ни среда както естествено, така й след човешка дейност. Различни източници на тежки метали включват ерозия на почвата, естествено озеленяване на земната кора, минно дело, промишлени отпадъчни води, средства за борба с насекоми и др. Съществени източници за нас могат да бъдат водата и храната, които приемаме, че дори въздухът, който дишаме. Ежедневието ни е такова, че не можем напълно да избегнем вредното влияние на тежките метали, но можем да сведем до минимум контактите си с тях. Само информирани и осъзнати за нещата, бихме могли наистина да им противодействаме и да се погрижим за физическото и психическото си здраве. Но преди това нека задълбочим малко вниманието си към ефектите от въпросните съединения върху тялото ни.

 

Живак

ЖивакНашето проучване установи, че живакът е най-опасният сред опасните тежки метали. Да, това е така и причината е, че живакът се смята за главен фактор, отключващ съвременните епидемии от рак и много други заболявания (напр. Алцхаймер [1], аутизъм [2], неврологични разстройства, епилепсия[3], тиреоидни разстройства[4] и др). Дори има конвенция, наречена Минамата, призната от нашето родно Министерство на Околната Среда и Водите, относно живака, с която се цели опазването на човешкото здраве и околната среда от емисии от антропогенни източници и изпускания на живак и живачни съединения.

Но какво прави живака толкова застрашаващ живите организми? Той играе ключова роля в увреждането на третичната и кватернерната протеинова структура и променя клетъчната функция чрез прикрепяне към селенохидрилните и сулфхидрилните групи, които се подлагат на реакция с метил живак и възпрепятстват клетъчната структура. Ако не разбирате нищо от по-горните редове, нека го кажем така: живакът уврежда клетките и действа като гориво, но не за двигателя на автомобила, а за вирусите, бактериите и паразитите в тялото.

Живакът съществува главно в три форми: елементен (като метал); неорганичен и най-често срещаната форма органичен (метилживак).

Метилживакът е широко разпространен във водните ресурси като езерата, реките и океаните. Консумацията на морски и речни продукти е основният път към излагането ни на метилживак [5]. Рибата, мидите и морските дарове като цяло имат природна склонност да концентрират живак в техните тела. Видовете по-едри и мазни риби като акула, риба меч, кралска скумрия, риба тон, треска, мерлангус и хек съдържат по-високи концентрации на живак от други и са идентифицирани като най-важните фактори за експозиция от метилживак за всички възрастови групи.

 

Живакът и Омега-3

Някои от вас, може би ще повдигнат въпроса за Омега 3 мазнините и тяхната безспорна полза за мозъка и други ключови тъкани и клетки в тялото ни. Не е тайна, че има доста рибени масла нисък клас, чиято чистота и живачно съдържание са повече от съмнителни. За наше успокоение, докторите от Harvard Medical School са провели тестове за наличието на живак в продуктите на пет известни производители на рибено масло. Оказва се, че в тях няма значително количество живак.

Какво можем да направим ние обаче? Ако държим на животинските източници, добре е да избираме молекулярно дестилирано рибено масло. Производството на такова рибено масло е с по-високо ниво на Омега-3, което изисква повторна дестилация и пречистване. Това прави маслото по-концентрирано, по-чисто и естествено става и по-скъпо. Това донякъде обяснява и защо цената на едно качествено рибено масло е по-висока.

 

krill-micro-algae-omega-3

Най-добрата възможност остава да си набавим рибено масло, добито от растения или водорасли. Рибата всъщност добива Омега-3 главно от водораслитес които се храни, и предава съставката по хранителната верига към хищните видове, които се хранят с риба. Ако мастните киселини се получават направо от първоизточника, те са защитени от по-нататъшно замърсяване при тяхното преработване в храносмилателните системи. Така можем да бъдем спокойни, че в рибеното масло няма съдържание на живак. Просто се огледайте за качествени добавки, добити от крил, или микроводорасли с ясни, проверени и изцяло растителни ‘допълнителни съставки’.

 

Живакът и бременността

Според агенцията за опазване на околната среда в САЩ, 8-10% от американските жени имат нива на живак, които биха предизвикали неврологични разстройства при всяко дете, което са родили. Рискът за бременните е много голям. Дори Британската Служба за Контрол на Храните предупреждава, че консумацията на риба тон и други тлъсти риби като акула и риба меч трябва да се избягва от бременните жени. Грижата обаче е добре да започне преди бременноста, като жената не консумира изброените видове тлъста риба поне година преди да зачене (а най-добре изобщо).

Още нещо, което прави метилживака толкова опасен е, че попадайки в тялото, той се разпространява сравнително лесно до всички тъкани, в това число и до мозъка и мускулните тъкани. Това относително равномерно разпределение се обуславя от способността му да преминава безпрепятствано през клетъчните мембрани.

Разпространение на живака

Опитно е установено разпределението на живака в тъканите, след перорален прием на метилживак. В трупа и космената покривка съдържанието му е 65-75%, в черния дроб 8-10% , в бъбреците 5-20% и в мозъка – 10%. Това потвърждава, че проникнал в тялото метилживакът може да достигне до различни жизненоважни органи и да ни направи заложници с необясними симптоми и заболявания.

Други източници на живак с широко приложение са термометри,  флуоресцентни лампи и  катализатори. Живак се използва също и в целулозно-хартиената промишленост, като компонент на батериите и в препарати за зъби като амалгами.

Фигура 1  показва глобалната употреба на живак за различни приложения (the GEF and Mercury: The Challenge By Ibrahima Sow, GEF Climate & Chemicals Team)

Амалгамените пломби са друг разпространен начин, да бъдем в контакт с живака. Ако се предприеме подмяна на тези пломби, то това е необходимо да се извършва една по една (по една на месец), а не всички наведнъж. Този съвет не е за  пренебрегване, тъй като едновременната подмяна на всички пломби излага човека на високи живачни нива, без значение колко добра техника използва зъболекарят.

Фиг.1

Въпреки, че към днешна дата използването на живака е строго контролирано, не можем да подозираме за неговото съдържание в напръв поглед невинни занимавки. Например нашумелият напоследък продукт за развлечение Спинер, рекламиран като “успокояващ нервната система, засилващ рефлексите и мускулите на пръстите, както и стимулиращ сръчността у децата и концентрацията им”. Този продукт може да съдържа живак и олово  и то в количества по-високи от допустимото. Още по-лошото е, че тези елементи не се съдържат само в лагерите, недостъпни за допира на пръстите ни, а и в боята. И се оказва, че вместо да помогне на децата, Спинерът крие неподозирани рискове за здравето.

spinner

spinnerБългарската държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ стартира проверка на играчките спинери. До момента 75% от проверените спинери на българския пазар са или опасни или нямат маркировка, указваща производителя, както и сертификат за безопасност. Освен това има съмнение, че в тях има свръх съдържание на олово и живак. Това съобщи Мирослав Йотов от агенцията за метрологичен контрол, която започна проверки по търговската мрежа за опасни детски играчки. […]

За три месеца агенцията, заедно с митническите власти, са спрели над 50 хил. бройки спинери да влязат на европейския пазар. […] В момента конфискуваните играчките се изпитват в лаборатория за наличие на живак и олово в боята и лагерите. Според данни на агенцията има продукти с концентрация над три пъти допустимото на опасните метали, които с времето се натрупват в организма. [6]

Дотук разбрахме какво е живака, къде се среща и какви са неподозираните рискове от интоксикация. В края на темата ще изложим най-добрите храни и добавки, чрез които лесно да се освободим от него и другите тежки метали в нас. За по-нетърпеливите ще споменем, че все пак има начини да пречистим тялото си и това става чрез осъзнато хранене, както и с помощта на точно определени продукти. Такива са екстракта от ечемична трева на прах, спирулината, пресния кориандър, горските боровинки, червените водорасли дулсе от Атлантическия океан, чесъна и др.

Живакът обаче не е единственият тежък метал. Следва да разберем повече за друг силно токсичен метал.

Олово

Когато стане въпрос за олово, много от нас правят асоциация с храбрия оловен войник. Ако вие не сте, то вашите родители са си играли с оловни войничета и фигурки и дори не са подозирали какви опасности крие оловото. За щастие, към днешна дата, вече разполагаме с много информация за неговото въздействие.

Оловото е тежък метал, чието широко използване причинява замърсяване на околната среда и проблеми със здравето на живите организми. Оловото нарушава основни физиологични процеси и също като живака няма никаква биологична функция.

Направени са опити с растение, в което има висока концентрация на олово. Резултатите показват, че в него се ускорява производството на реактивни кислородни съединения, което води до увреждане на липидна мембрана и от там до намаляване нивата на хлорофил и фотосинтезиращите процеси. Toва, което се наблюдава на практика, е подтискане на цялостния растеж на растението [7].

Какво обаче се случва при животните и хората? При тях оловото се натрупва най-много в скелетните кости и в мозъка.Изследване, проведено от учени в Шотландия, с хора със забавено развитие доказва, че всички те имат завишени нива на метала. Натрупвайки се в мозъка, оловото измества медта, желязото и цинка, като по този начин от една страна пречи на доброто клетъчно дишане, а от друга – на когнитивните процеси и паметта.

Отравянето с олово е считано за заболяване, чийто признаци се свързват главно с нарушения в централната нервна система и стомашно-чревния тракт [8]. Според агенцията за опазване на околната среда (EPA), оловото се счита за агресивен канцероген. Неговото разпространние в тялото зависи от кръвния поток в различните тъкани. Голяма част от олово в организма се отлага под формата на неразтворим фосфат в скелетните кости [9].

Важно е да знаем, че т.нар. отравяне с олово, може да бъде остро или хронично. Острото отравяне може да причини загуба на апетит, хипертония, бъбречна дисфункция, умора, безсъние, артрит, халюцинации и др. Причините за това натравяне, най-често са свързани с мястото на работа и по-конкретно някои производствени отрасли, които използват олово.

Много сериозно за обикновения човек е постоянното излагане на олово. Особено в детска възраст, а и не само, то води до хронично натравяне с тежки вреди за здравето като изоставане в умственото развитие, вродени дефекти, психоза, аутизъм, алергии, дислексия, загуба на тегло, хиперактивност, парализа, увреждане на мозъка, увреждане на бъбреците и дори може да доведе до смърт [10]. Фигура 2 показва как увеличената концентрация на олово в кръвта, засяга коефициента на интелигентност на човека [11]. Причината е, че високите концентрации на олово влошават състоянието на вътреклетъчните вторични съобщителни системи и с това се затруднява функционирането на централната нервна система.

Фиг.2

Разпространение на оловото

Източниците на олово за нас не се изчерпват с промишлените процеси, автомобилните газове и пушенето. Човешките дейности като добив, производство и изгаряне на изкопаеми горива водят до натрупване на олово в околната среда – въздуха, водата и почвата. Това означава, че сребристият на цвят метал влиза в организма ни посредством водата и храната, които консумираме, а в старите къщи, нерядко и чрез съдържащата олово боя. Вредният метал присъства и в риболовни тежести, водопроводни тръби, калаени съдове, част от сплав за консерви, тубички за козметика, батерии, играчки и смесители [12].

Само в САЩ от 100 до 200 000 тона олово годишно се освобождават от автомобилите с  изгорелите  газове. Някои се поемат от растенията, поемат се от почвата и се вливат във водоемите. Следователно дори да не го желаем, всички сме изложени на въздействието на този метал.

BinchotanНещо над което имаме контрол е да си осигурим чиста вода например. А защо не и пречистен въздух поне у дома? За да елиминираме токсините от водата, можем да си набавим висококачествен филтър за вода. На пазара се предлагат най-различни марки и филтри, и изборът е наистина голям. От проучването установихме, че филтрите с въглен Bincho-tan (Binchō-tan) са наистина ефективни, защото естествено абсорбират токсини като хлор, олово, живак, кадмий и мед от чешмяната вода. Не само това, но за разлика от повечето други филтри те също така освобождават полезни минерали като калций, калий, магнезий и фосфати.[13]

Pitcher-style филтрите като филтрите Brita са друг по-евтин вариант, което ги прави популярни сред потребителите. Почти всички Pitcher-style филтри използват GAC или “гранулиран активен въглен” като филтрираща среда. Тези филтри премахват хлора и сероводорода – но не са ефективни при премахването на метали и пестициди. Като цяло те не са много ефективни водни филтри, но са по-добри от липсата на каквито и да е такива. Едно изключение от тях, е водният филтър Aquagear. Този филтър е сертифициран по ISO 17025 за отстраняване на олово (97,5%), флуорид (90%), хлор (99,99%), хром 6 (99,87%), живак (99,6%).[14]

Съществуват и пречиствателни системи, действащи на принципа на обратната осмоза, както и други, които дестилират водата. Тези процеси са доста ефективни, но наред с токсините елиминират и минерали, които са полезни за нас. Ако изберем някоя от тях, е добре да прибавяме малко сок от прясно изстискан лимон или лайм, за да съживим и активираме свойствата на водата  да изхвърля токсините от тялото. В интернет може да бъде открита още по-подробна информация за видовете филтри, както за водата, така и за въздуха.

 

Какви храни можем да консумираме, за да изчистим тялото си от този опасен метал? Кориандърът, храните богати на сяра, като лук и чесън, пектинът в плодовете и зеленчуците, и др. помагат на организма да премахне тежките метали като оловото.

Алуминий

Следващият метал, който ще разгледаме е алуминият. Той се среща естествено във въздуха, водата и почвата. Проучвания на екологичната токсикология показват, че алуминият може да представлява голяма заплаха за хората, животните и растенията заради опасностите за здравето на организмите.

Токсичността на алуминиевите йони се проявява чрез изсушаване на горите, отравяне на растенията, спад или неуспех на културите, смърт на водни животни, както чрез различен дисбаланс във функцията на човешките и животинските системи [15].

Какво се случва в тялото при високи концентрации алуминии?

Когато са налице по-високи нива на алуминий в организма,  Mg2 + и Fe3 + в тялото се заменят с Al3 +, което причинява много нарушения, свързани с междуклетъчната обмяна, клетъчния растеж и секреторните функции. Промените, които се предизвикват от алуминий в невроните, са подобни на дегенеративните лезии, наблюдавани при пациенти с болест на Алцхаймер. Като цяло алуминият показва неблагоприятни ефекти върху нервната система и води до загуба на памет, проблеми с равновесието и загуба на координация [16]. Някои от другите усложнения, свързани с токсичночно натрупване на алуминий, са белодробни проблеми, анемия, нарушена абсорбция на желязо, проблеми с нервната система и др.

Симптомите при остро натравяне с по-големи количества алуминий в човешкото тяло са гадене, язви в устата, кожни язви и обриви, повръщане, диария и артритна болка.

Основните рискове за интоксикиране от човека с алуминий са чрез вдишване, поглъщане, контакт с кожата, чрез питейна вода и  храна. Алуминият се съдържа в редица предмети от ежедневието ни: съдове за готвене (всички онези тефлонени незалепващи тигани), сода, фолио, безалкохолни напитки, бирени и други кенове и козметични средства.

Все пак има и различни начини да избегнем контакта с алуминий и да изчистим тялото си от токсините.

Така например можем да приемаме кафяви водорасли, куркума, чесън, лимонов сок, пектин и др. Необходимо е да внимаваме с козметичните продукти, които използваме и да съблюдаваме по-стриктно съдържанието им. Добре е в състава им да не присъства алуминият. Пример за такъв продукт е стикът и дезодорантите против изпотяване, широко разпространени в магазинната мрежа. На пазара вече се предлагат и алтернативни продукти със същата функция, но без алуминий. Разбира се, най-добрите алтернативи остават тези с изцяло растителни съставки.

Добър начин за пречистване са детоксикиращите бани както на краката, така и на цялото тяло. Те помагат лесно да изведем токсините като алуминия от тъканите на тялото. За да се детоксикираме чрез баня на краката, е необходимо да напълним съд с топла или гореща вода и към нея да добавим 1 до 2 с. л. английска сол (Магнезиеф сулфат) или морска сол. Още трикове и полезни съвети – в края на статията.

 

Кадмий

Кадмият е друг токсичен метал с неподозирани рискове за здравето. Кадмият не се среща в свободно състояние в природата. Той е вторичен продукт при преработката на рудни цинкови, оловни и медни концентрати. Оказва се, обаче, че въпреки ограничения си ареал, кадмият се разпространява навсякъде, включително на места, намиращи се далече от промишлени зони. Българската агенция за безопасност на храните го определя като един от металите, попадащи в групата на най-опасните за здравето на човека. По-високи концентрации могат да предизвикат дори и летален изход.

Този метал е използван за първи път през Първата световна война като заместител на калай и в бояджийството като пигмент. В наши дни се използва и в акумулаторни батерии, за производство на специални сплави, има го и в тютюневия дим. Интоксикирането става предимно чрез вдишване и поглъщане.

Изследвания показват, че в Китай общата площ, замърсена с кадмий, е повече от 11 000 хектара и годишното количество промишлени отпадъци от кадмий, изхвърлени в околната среда, е оценено на повече от 680 тона. В Япония и Китай експозицията на кадмий в околната среда е значително по-висока, отколкото в която и да е друга страна [17].

Кадмият се среща главно в плодовете и зеленчуците, поради високата степен на трансфер от почвата към растенията. Той има неблагоприятно влияние върху ензимните системи на клетките и предизвиква хранителен дефицит в растенията [18]. Цигарите са също значителен източник на излагане на кадмий. Въпреки че обикновено има по-малко кадмий в тютюна отколкото в храната, белите дробове поемат кадмия по-ефективно от стомаха.

Проучвания при деца са установили, че е налице връзка с проблеми като умствена изостаналост, невротоксичен ефект и намален коефициент на интелигентност.

Друго проучване в САЩ показва, че апоптозата (нормалната смърт на една клетка, за да позволи създаването на ново поколение клетки) се предизвиква преждевременно от кадмия, който нарушава нормалния живот на клетъчния цикъл, причинявайки дисбаланс в образуване на костта и предизвикващ каскада от сигнали, които водят до заболяване на костите.

Интоксикацията може да е остра или хронична. Остра експозиция на кадмиеви изпарения може да предизвика грипоподобни симптоми включително втрисане, висока температура, мускулни болки. Симптомите могат да изчезнат след седмица, ако няма дихателни щети. Дори едно изолирано остро излагане на високи нива на кадмий обаче може да доведе до дълготрайно увреждане на функцията на белите дробове.

Този не толкова популярен метал се оказва също толкова опасен. За да му противодействаме, е необходимо цялостно освобождаване от токсините с всички възможни средства и методи.

Арсен

Арсенът (Аs) е един от най-важните тежки метали. Той е токсичен и канцерогенен и е широко разпространен под формата на окиси или сулфиди или като сол на желязо, натрий, калций, мед и т.н. [19].

Питейна вода може да бъде заразена с арсен от пестициди, арсенови натурални минерални депозити или неподходящо изхвърляне на арсенови химикали. Арсенът може да се разглежда като отрова, засягаща основно сулфхидрилната група от клетки, причиняваща малфункция на клетъчното дишане, клетъчните ензими и митоза . С други думи арсенът уврежда структурата и функциите на клетките.

Периодичното поглъщане на малки дози арсен води до хронична арсенова интоксикация, която може да доведе до Алцхаймер, диабет и в крайна сметка до смърт. Интересно е, че само допреди 14/15 години, арсенът и съединенията му са били широко използвани като пестициди, хербициди и инсектициди, както и в различни сплави (напр. Хромираният меден арсенит, който е забранен в САЩ едва през 2003 г.).

Арсенът може да попадне в човешкия организъм най-често чрез дишане, през кожата и храносмилателния тракт, като в последствие преминава в кръвта. Там 95-99% от него се натрупва в еритроцитите във вид на трайни съединения с белтъка на хемоглобина. Така, той лесно се транспортира и до другите органи – черен дроб, бял дроб, бъбреци, далак и стените на храносмилателния тракт. Част от арсена, макар и по-бавно, дори достига до костите, косите, ноктите и кожата, където остава трайно. Организмът ни може да се освободи до около 70% от погълнатия арсен чрез урината. Средното дневно поглъщане на арсен от човека е 20 мкг, докато фаталната най-ниска стойност се оценява на 70-180 мг.

Хронично отравянето с арсен се проявява различно: кожно заболяване, стомашно-чревни смущения, анемия и различни карциноми. В малки количества арсенът е биологично полезен – необходим, а в по-големи е вреден – токсичен. Леталната доза арсеник (As2O3) e 7 пъти по-ниска от тази на змийската отрова – 700 мг!

Арсенът намира все още силно приложение в стоматологията, макар и силно разреден, с оглед казаното по-горе.

Как да  изчистим тялото си от тежките метали?

Храни и добавки

В края на проучването е време за ценна информация относно всички специфични храни и добавки, чрез които ще противодействаме на тежките метали и ще възвърнем баланса в тялото. Но какво е действието на храните и добавките? Знаем, че те са изградени от определени микронутриенти. Когато се храним, тези микронутриенти влизат в кръвоносната система и достигат до клетките ни. Всеки един микронутриент от по-долу представените има свойството да се свърже с определена молекула от метала и свързвайки се с нея да спомогне за изхвърлянето й от тялото. Това прави тези храни толкова важни за нашето здраве.

Ето някои от полезните храни и добавки за детоксикация от тежки метали.

Екстракт от ечемична трева на прах: извлича тежките метали от далака, чревния тракт, панкреаса и репродуктивната система [20]. След този екстракт е добре да се приеме спирулина, тъй като тя ще абсорбира живака. Приема се по 1-2 чаени лъжички във вода или в сок.

Спирулина: извлича тежките метали от мозъка, централната нервна система и черния дроб [20]. След приема на екстракта от ечемична трева, може да абсорбира тежките метали. Консумира се по 1 или 2 чаени лъжички във вода, кокосова вода или сок. За смекчаване на вкусът добавете сокът от ½ лимон, или портокал.

Пресен кориандър: ускорява отстраняването на тежките метали от тялото.

Консумира се четвърт чаша листа и стъбла на ден. Добре е да се избегне превишаването на това количество през първите две седмици, тъй като има риск от отделяне на повече тежки метали, отколкото тялото може ефективно да отстрани. След като първоначалните токсини бъдат изчистени, може да се увеличите това количество.

Червени водорасли дулсе от Атлантическия океан: свързват се с живака, оловото, алуминия, медта, кадмия и никела и пресичат кръвно-мозъчната бариера. За разлика от други видове морски водорасли, червените водорасли дулсе  притежават изключителна мощ за отстраняване на живака от организма. След като бъдат консумирани, по 2 супени лъжички дневно, те проникват в тялото, намират живака, лепват се за него и не го оставят, докато не напусне организма. [20]

Фибри (целулоза) – фибрите имат свойството на отнемат излишната киселинност на чревното съдържание. Те намаляват концентрацията на карциногенни вещества и излишни мазнини в дебелото черво. Особено полезни са фибрите, поемани чрез пълнозърнестите храни, псилума (хуск) и ябълковия пектин. Пектинът има свойството да се свързва с оловото, образувайки неразтворими соли, като по този начин възпрепятства обратното му абсорбиране в организма. Препоръчителен е ежедневният обилен прием на фибри.

Калций – той е жизненоважен минерал, който има редица функции в нашия организъм. Има отношение към предпазването от оловни натравяния, тъй като измества оловото от костите и предпазва от акумулирането му в чревния тракт.

Витамините от Б групата –  защитават имунната система. Тези витамини предпазват миелиновата обвивка на нервите от вредното въздействие на оловото.

Чесън – чесънът е известен като природен антибиотик. Той намалява кръвното налягане, почиства кръвоносните съдове, подпомага храносмилането и е отлично средство при белодробни и дихателни проблеми. Чесънът съдържа германий и селен и е в състояние да неутрализира тежките метали.

Цинк – цинкът е основен микроелемент, който помага за освобождаване от оловото и други токсини.

Други протектори срещу натрупване на тежки метали са люцерна, сарсапарила, келп, ехинацея, магданоз, люти чушки и др.

Разбира се можем да подпомогнем елиниминирането на токсините от тялото, като използваме и други изпитани методи. Вече споменахме, че лимонът усилва свойствата на водата, но за още по-силен ефект можем добавим 1 ч. л. прясно настърган джинджифил. Друго важно нещо е да започваме деня си добре хидратирани, ако искаме да сме в добро здравословно състояние. Ето защо най-добрият старт на деня са 2 чаши топла вода.

Други полезни стъпки за детоксикацията са разтоварващите дни с консумация само на сокове. Според  Антъни Уилям (автор на книгата”Лечителят медиум”) основните съставки за такива сокове са целина, краставици и ябълки. Тази комбинация ни снабдява с оптималното съотношение минерални соли, калий и захар, като стабилизира глюкозните нива на организма, докато се чистим от токсините. По време на разтоварващия ден е добре сокът да се редува с приемане на вода.

Темата за детоксикацията на тялото е неизчерпаема, разбира се в нея включваме балансиран хранителен режим, физическа активност, масаж, медитация и много други.

Както разбрахме тежките метали са навсякъде в заобикалящата ни среда. Стана ясно, че с времето те се натрупват в организма и водят до тежки поражения. За да избегнем вредата от тях, са необходими от една страна да сведем до минимум излагането на тежки метали, а от друга – да се грижим за това да детоксикираме тялото си често. Нека не забравяме, че здравето ни зависи както от нашите действия, така и от нашите бездействия!

 

[1] Mutter J, Curth A, Naumann J, Deth R, Walach H. Does inorganic mercury play a role in Alzheimer’s disease? A systematic review and an integrated molecular mechanism. J Alzheimers Dis. 2010;22:357–374.

[2] Kern JK, Geier DA, Sykes LK, et al. The relationship between mercury and autism: A comprehensive review and discussion. J Trace Elem Med Biol. 2016;37:8–24.

[3] Zellner T. Dementia, epilepsy and polyneuropathy in a mercury-exposed patient: investigation, identification of an obscure source and treatment.

[4] Carter M, Abdi A, Naz F, Thabet F, Vyas A. A Mercury Toxicity Case Complicated by Hyponatremia and Abnormal Endocrinological Test Results

[5] Järup L. Hazards of heavy metal contamination. Br Med Bull. 2003;

[6]http://www.marica.bg

[7]Najeeb U, Ahmad W, Zia MH, Malik Z, Zhou W. Enhancing the lead phytostabilization in wetland plant Juncus effusus L. through somaclonal manipulation and EDTA enrichment. Arab J Chem.&a

Коментари

Задължително поле
Грешен имейл
Задължително поле


Свързанипубликации

купи Златен мед, сега

купи

Искам Златен мед.

Искам

Бисквитки

За да ви предложим най-доброто преживяване в Андоново.com, ние използваме бисквитки.

Приемам